добре дошли в моят уеб сайт

Анатомия на човека

Историческо развитие на анатомията 

Интересът към устройството на човешкото тяло възниква у хората в дълбока древност. Но до средата на 16 век те познават строежа на физическите и небесните тела много по-добре, от този на своите собствени. Тогава започват да се осъществяват методично дисекции на трупове с цел да се проучи тяхното устройство. По-рано подобна практика била категорично отхвърляна и забранена от господстващите етични норми и религиозни вярвания. Съществуващите тогава познания за строежа на човешкото тяло се основавали на наблюдения на животни и затова били неточни, а и много от тях и грешни.

Брабантския лекар Андреас Везалий (1514-1564), професор по анатомия в Падуанския университет, е първият, който поставя в основата на преподаването практически демонстрации на дисекции на човешки трупове за сметка на анализа на класически медицински текстове. През 1543 г. публкикува постиженията си в книга със заглавие Строежът на човешкото тяло, която съдържа повече от триста подробни анатомични чертежи и схеми. Тя предизвиква голямо сътресение в тогавашните научни среди, защото открито се противопоставя на приетите дотогава теории. Този труд е изключително важна крачка за познание за човешкото тяло.

С течение на времето анатомичните изследвания се нормализират и към наблюденията с просто око, извършени при дисекции, се прибавят и наблюденията, осъществени с по-модерна техника. По-този начин се стига до много по-точно познание за устройството на човешкото тяло и за функциите на всяка от неговите системи. Това помага системите да се опознаят по-добре, да се определят различните видове тъкани, изграждащи органите, и строежът на най-простите му елементи - клетките.

Покривната система е система от органи при животните, която покрива почти цялото тяло и го предпазва от външни въздействия. Тя включва кожата и различни кожни образувания, сред които косми, люспи, пера, нокти. Освен за изолиране на вътрешните тъкани от външната среда, покривната система служи за изхвърляне на отпадъчни вещества и регулиране на температурата в тялото. Към нея са прикрепени множество рецептори — за болка, допир, налягане, температура и други.

Лимфната система (на латински: systema lymphaticum) е част от съдовата система при бозайниците, допълваща сърдечно-съдовата система. Изградена е от лимфни капиляри, които започват началото си от междуклетъчното пространство. По-малките съдове имат стени изградени от ендотелни клетки докато по-големите имат и гладкомускулни влакна и клапи.По хода на големите лимфни съдове има лимфни възли, които имат свойството да произвеждат лимфоцити, а те от своя страна имат защитна функция.

Лимфните съдове са изпълнени с лимфа. Лимфата представлява течност съдържаща мазнини, малко белтъци, фибриноген (може да се съсирва) и лимфоцити. За едно денонощие се образува около 2 - 2,5 l. лимфа. Тя изпълнява следните функции:

  • Транспортна - пренася хранителните вещества, които са всмукани от стените на червата.
  • Защитна функция.
  • Хомеостатична функция - отвежда излишната течност в междуклетъчното пространство.

Ендокринната система е съставена от жлези с вътрешна секреция, които се намират в различни части на човешкия организъм. Ендокринните жлези произвеждат химични вещества, наречени хормони, които се отделят направо в кръвта. Чрез кръвта хормоните се разнасят до съответните органи като регулират техните функции. Жлези с вътрешна секреция са хипофизната жлеза, щитовидната жлеза, околощитовидните жлези, надбъбречните жлези. Отделни участъци от задстомашната жлеза и половите жлези функционират като жлези с вътрешна секреция.

Хормоните на ендокринните жлези регулират основните жизнени процеси в човешкия организъм: обмяната на веществата, растежа, развитието, размножаването, влияят върху човешкото поведение. Хипофизата контролира функцията на редица жлези с вътрешна секреция, като тя е под контрола на хипоталамуса, част от междинния мозък.

Уеб сайт в alle.bg